DiscreteStack и 800 000 евро за AI инфраструктура

14.08

време за четене: 3 мин.

Повечето български новини за изкуствен интелект описват как чужда технология стига до тук. Тази описва обратната посока: български екип, който продава начин за технологията да остане на място.

Робот носи сървърен шкаф през прага на светла сграда и го оставя вътре, докато отвън служител на облачна компания протяга ръка към отдалечаващия се шкаф

Какво обяви компанията

На 13 август 2026 DiscreteStack обяви приключен начален инвестиционен кръг от 800 000 евро, воден от фонда CleverPine Ventures, с участието на ангелските инвеститори Милен Манев и Стоил Василев. Основателят Христо Тодоров е съосновател и на Upnetix и CleverPine.

Компанията е основана през 2025 година и по собствени данни за осем месеца вече има корпоративни клиенти в България и в чужбина. Получила е Печат за високи постижения от Ускорителя на Европейския съвет по иновации и е приета в NVIDIA Inception, програмата на производителя за технологични компании.

Средствата са насочени към навлизане в регулирани сектори, финанси, застраховане и публична администрация, както и към разширяване на достъпа до изчислителна мощност.

Какво представлява предложената AI инфраструктура

Продуктът е описан като операционна система за изкуствен интелект, която се инсталира върху съществуващата инфраструктура на клиента и предоставя готови решения от първия ден, с възможност за добавяне на нови или изграждане на специфични. Тоест AI инфраструктура, която не се наема отдалеч, а се разполага на място и остава собственост на организацията, която я използва.

Търговската разлика е в начина на плащане. Обичайният модел при облачните доставчици е плащане за всяко използване, тоест сметката расте с обема на работата. DiscreteStack предлага фиксиран годишен лиценз на сървър, при който разходът е известен предварително.

Тази разлика има значение точно за организациите, които компанията е посочила като целеви. Банка, застраховател или администрация планират бюджет за година напред и трудно приемат разходна позиция, която зависи от това колко служители са ползвали инструмента през март. Непредвидимата сметка спира внедрявания не по-рядко от техническите пречки, а в публичния сектор допълнително се сблъсква с правилата за поемане на задължения.

Компанията твърди, че моделът сваля разходите за изкуствен интелект с до 90 процента, но числото е нейно и не е проверено независимо, затова се чете като заявена цел, не като установен резултат. То обаче описва порядъка, в който компанията се позиционира: не малко по-евтино, а различен ред на цената.

Защо мястото на данните става търговски аргумент

Втората част от предложението е контролът върху данните и тя се вписва в по-широко движение.

За регулираните сектори мястото, където се обработват данните, не е предпочитание, а изискване. Изнасянето на клиентски записи към външна услуга изисква правна обосновка, договорни гаранции и понякога изрично одобрение. Решение, което работи вътре в собствената инфраструктура, премахва част от този разговор още преди началото му.

Наблюдаваме, че суверенитетът върху данните се превръща от съображение за съответствие в търговско предимство, и точно там български доставчик има реален шанс срещу далеч по-големи конкуренти. Близостта до клиента, работата на български език и познаването на местната регулаторна среда тежат повече в този сегмент, отколкото в масовия.

Струва си да се назове и какво предстои да се докаже. Фиксираният лиценз прехвърля риска от клиента към доставчика: ако потреблението нарасне силно, разходът остава при компанията. Устойчивостта на този модел се вижда след няколко подновявания, не след първата година.

Какво следва за българските организации

Практическият извод не е за конкретния доставчик, а за наличието на избор.

До неотдавна организация в регулиран сектор имаше два варианта: външна облачна услуга с придружаващата я правна работа или отказ от изкуствен интелект. Появата на трети вариант си струва да бъде включена в сравнението, дори когато решението накрая е друго.

Разумният подход при оценка е да се питат две неща: каква е цената на излизане от решението след три години и кой поема риска, ако потреблението надхвърли очакваното. Отговорите на тези въпроси разграничават предложенията повече от рекламираните проценти икономия.

Заключение

Български екип привлече 800 000 евро, за да предлага изкуствен интелект, който работи върху сървърите на клиента срещу предвидим годишен разход. Дали моделът издържа, ще покажат подновяванията, а не първите договори.

Помагаме на български организации да сравняват доставчици на AI решения по цената на цялото притежание, а не само по цената на входа. Услугите ни покриват одит, оценка на готовност, обучение на екипи и имплементация на специализирани AI автоматизации за всяка организация. Препоръчваме консултация при избор между облачно и локално решение в регулиран сектор. [Свържете се с нас за консултация: academy@razvivai.se]