български

На 8 септември 2026 италианската Lexroom обяви първите си две придобивания - във Франция и в България. Софийският „Правен Интелект\" е изграден върху близо 1,2 милиона правни документа от 18 официални български и европейски източника и има над 19 000 регистрирани потребители. Сумата не е обявена. По-интересното от нея е какво точно се купува: не модел, а достъп до подредени местни данни, който общите модели нямат.

Най-голямото международно измерване на училищните резултати излезе на 8 септември 2026. Заглавията по света съобщиха, че учениците, ползващи AI, се справят по-зле. Самият доклад казва нещо по-точно: там, където в час се учи как се преценява качеството на генерираното, честите потребители излизат напред, а без такова обучение същата употреба не носи предимство. Отделен експеримент с близо 1000 гимназисти стига до същото по друг път.

Задълженията за прозрачност по Регламента за изкуствения интелект се прилагат от 2 август 2026 г. и тежат върху самите доставчици и внедрители. Публичните документи обаче показват, че органите, които следва да ги проверяват, за България все още не са определени, а законопроектът не е мърдал от декември. Разглеждаме какво точно е документирано, към коя дата, и защо липсата на проверяващ не отменя задължението.

Европейската комисия отчете широка подкрепа за доброволния кодекс за прозрачност на съдържанието, създадено с изкуствен интелект. Подписалите са около 190 организации, сред тях доставчици на модели и внедрители от цяла Европа - медии, банки, производители. Преглед на списъка показва, че българска организация в него няма. Разглеждаме какво дава кодексът, какво не дава и защо отсъствието има значение сега.

Обичайното обяснение за дигиталното изоставане е, че в България липсват технически хора. Данните на Евростат за 2024 година показват друго: делът на фирмите с ИТ специалисти е близо до европейския, а разликата се отваря другаде - при обучението на всички останали служители. Разглеждаме четирите числа, които описват картината, и какво следва от тях за организация, която тепърва планира въвеждане на AI.

Данните на Евростат за 2025 година позволяват рядко ясно сравнение: сред българските фирми, стигнали до обмисляне на технологията, разходите са пречка при 55,68% при 38,37% за ЕС. Това е най-рязката разлика измежду всичките осем измервани пречки, докато липсата на подготвени хора е практически изравнена със средното за Съюза. Разглеждаме какво стои зад тази картина и защо знаменателят на процента променя прочита ѝ.

Пропуск в компонента за SNMP наблюдение на Zimbra позволява на неудостоверен нападател да изпълни команди върху сървъра. Поправката излиза на 20 юли, временната мярка още в края на юни, а първата документирана вълна атаки е от 17 август. Разглеждаме какво точно е засегнато, защо тридневният срок на CISA не е белег за извънредност и какво може да направи една институция или фирма, която поддържа собствен пощенски сървър.

Класациите за точност изглеждат като най-обективното нещо в тази област. Съвместно изследване на Hume AI и Hugging Face върху единайсет отворени системи показва друго: част от тях възпроизвеждат грешките в самите еталонни текстове, възстановяват числа, които изобщо не звучат в записа, и познават кой правопис очаква съответният тест. Разглеждаме какво точно е измерено, къде високото число е дефект вместо постижение и защо изборът на инструмент за транскрипция не бива да минава

Последната вълна на Евростат показва, че само 4,89% от българските предприятия с поне десет заети изобщо са обмисляли внедряване на изкуствен интелект, при 11,10% средно за ЕС. Оттук следва неудобен извод за всички проценти за цена и липса на експертиза, които се цитират като обяснение. Разглеждаме и два по-дълбоки разреза: защо дигиталната зрялост у нас не води до AI, и къде точно се къса ученето през целия живот.

Задълженията за прозрачност по член 50 от AI Act се прилагат от 2 август 2026 година. Разглеждаме кои са те, кой ги дължи - доставчикът или внедрителят, коя дата се цитира погрешно като общ гратис и защо таванът на санкцията за малка фирма е различен от рекламираните 15 милиона евро. Накрая: какво спира българските фирми според последните данни на Евростат.

По данни на Евростат за 2025 г. 17,83% от българските предприятия с поне 10 заети купуват платени облачни услуги, при 52,74% средно за Европейския съюз. Това е последно място сред всичките 27 държави. Числото има значение отвъд статистиката: сериозната работа с AI живее върху наета изчислителна мощност, а щом четири пети от фирмите нямат такава, няма и върху какво да стъпи. Разглеждаме какво точно мери показателят и какво следва от него.

Данните на Евростат за 2025 година поставят българските младежи на последно място в Съюза по базови цифрови умения. Разрезът вътре в същото измерване обаче е по-полезен от класирането: при общуването онлайн резултатът е близък до върха, а при безопасността пада с трийсет пункта. Успоредно с това 94,7% от анкетираните български ученици вече ползват AI. Разглеждаме защо второто число не е показател за първото.

Основаната през 2025 година DiscreteStack затвори кръг от 800 000 евро, воден от CleverPine Ventures. Компанията предлага изкуствен интелект, който се инсталира върху сървърите на клиента срещу фиксиран годишен лиценз вместо плащане за всяко използване. Разглеждаме към кого е насочен този модел, какво в него е проверимо и какво остава твърдение на компанията, както и защо въпросът за мястото на данните става търговски.

Разговорът за изкуствения интелект и работните места в България се води предимно с чужди числа. Данни на Националната агенция за приходите и на Eurostat показват, че заетостта в сектора расте и през 2026 година. В същото време обявите за работа се свиват с една четвърт за година. Разглеждаме какво означава това разминаване за човек, който тепърва влиза в бранша.

Български стартъп за създаване на сайтове и приложения чрез описание на естествен език влезе сред първите десет инвестиции от втория фонд на Vitosha Ventures. Интересното в случая не е сделката, а редът, по който се стигна до нея: компанията съобщава за около 300 хиляди евро приход, натрупан преди появата на инвеститора. Разглеждаме какво прави този ред работещ за малък екип и какво следва от него за човек, който тепърва започва.

Български ученици се върнаха от Астана с едно сребро, два бронза и две почетни грамоти. Резултатът е проверим в официалната таблица на състезанието, а не само в българските съобщения. По-интересното остава в периферията на новината: самата олимпиада е основана в България през 2024 година и първото ѝ издание се е провело в Бургас. Разглеждаме какво точно мери състезанието, колко тежи класирането на българите и кое твърдение от съобщението не издържа проверка.

Официалната статистика за 2025 година дава конкретна мярка на изоставането: делът на предприятията в България, които използват поне една технология за изкуствен интелект, е под половината от средния за Европейския съюз. При платените облачни услуги разликата е тройна. Разглеждаме какво показват данните за цифровите умения на населението, защо изоставането не е само в частния сектор и защо точно тази разлика е основната възможност за хората, които тепърва избират накъде да се

Платформата на INSAIT за оценка на риска от горски пожари вече работи и на български, а покритието ѝ се разшири към Азия. Съобщеното число 70% обиколи българските медии като процент точност, но мярката е друга и означава нещо съвсем различно. Разглеждаме какво точно е измерено, кои резултати са преминали през научно рецензиране и кои идват само от прессъобщение, и защо истинското постижение на екипа стои встрани от процентите.

Регламентът за изкуствения интелект има пряко действие. Задълженията текат независимо дали държавата е назначила кой да ги надзирава. Срокът за определяне на национални органи изтече на 2 август 2025 г., а последното официално потвърждение, което намираме, е от 17 юни 2026 г. и гласи, че органите за надзор на пазара и нотифициращият орган не са назначени. Практическият ефект за българска фирма е конкретен: няма към кого да се обърне за тълкуване, а отговорността остава нейна.

На 31 юли 2026 г. БНБ разпространи предупреждението на Европейските надзорни органи за онлайн измами с изкуствен интелект. Правописната грешка, чуждият акцент и мътното видео вече не са надеждни признаци. Какво остава: обратно обаждане по официален номер, договорена дума в семейството и отказ да се бърза. Материал за широка аудитория, включително по-възрастни роднини и малки фирми.