Внедряване на AI: до въпроса стигат 4,89% от фирмите

21.08

време за четене: 3 мин.

В разговорите за изкуствения интелект в българския бизнес обикновено се цитират две пречки: скъпо е и няма кой да го направи. Числата на Евростат за 2025 година потвърждават и двете. Само че потвърждават нещо друго преди тях. Едва 4,89% от българските предприятия с поне десет заети изобщо са стигали до въпроса, при 11,10% средно за ЕС - тоест пречките описват малцинство.

Робот стои до отворена информационна маса в зала с празни столове и чака някого, а навън през голямото стъкло минават заети предприемачи, които дори не поглеждат натам.

Кой изобщо стига до въпроса за внедряване на AI

В набора на Евростат има отделен показател за предприятията, които са обмисляли използване на технологии с изкуствен интелект, независимо дали са стигнали до решение. Той е различен от показателя за реално ползване и е далеч по-показателен за етапа, на който се намираме.

България е на 4,89%, средното за ЕС е 11,10%. За сравнение, при реалното ползване разликата е 8,55% срещу 19,95% - число, което разгледахме в по-ранна наша новина. Тоест по обмисляне изоставаме повече от два пъти и половина, а това е стъпка, която не струва нищо и не изисква нито бюджет, нито специалист.

Пречките описват малцинството, не пазара

Тук стои методологичната подробност, която променя четенето на всички публикувани проценти. Данните за пречките се събират само сред фирмите, които са обмисляли внедряване на AI.

Сред тях твърде високата цена спира 55,68% при 38,37% средно за ЕС. Липсата на експертиза посочват 72,69% при 70,31%. Несъвместимостта със съществуващото оборудване спира 51,79% при 41,60%, а неяснотата за правните последици - 50,29% при 53,61%.

Всички тези числа са верни и всички описват онези 4,89%. Останалите деветдесет и пет на сто от фирмите не са отговорили, че AI е скъп, а изобщо не са били питани, защото никога не са стигнали дотам. Това е различна диагноза и иска различно лечение: не субсидия за внедряване, а повод да се зададе въпросът.

Дигиталната зрялост не води автоматично до AI

Удобното обяснение е, че българските фирми са дигитално изостанали и затова нямат изкуствен интелект. Данните не го подкрепят.

Сред предприятията с висока цифрова интензивност - тоест вече ползващите множество дигитални технологии - AI използват 4,14% при 9,11% за ЕС. При много високата цифрова интензивност разликата се разтваря още: 1,63% при 7,71%. Дори българските фирми, които вече са минали дигиталния праг, стигат до AI близо пет пъти по-рядко от европейските си съответствия, тоест липсва нещо друго.

Липсва човекът, който да види приложението. И тук числата стават неприятно конкретни.

Къде се къса ученето през целия живот

Онлайн учебните материали са най-евтиният начин за самоподготовка, който съществува. При българите на възраст 16-24 години те се ползват от 42,77%, а онлайн курс са минали 31,57% - над европейските 22,33%. Тоест младите у нас се учат онлайн повече от връстниците си в ЕС.

При хората в основната работоспособна възраст 25-54 години картината се обръща. Онлайн учебни материали ползват 11,21% при 32,34% за ЕС - близо три пъти по-малко. Умението да се учиш онлайн не липсва в България, а спира да се използва почти веднага след постъпването на работа.

Докладът за образованието и обучението на Европейската комисия допълва картината от другата страна: 58% от българските малки и средни предприятия посочват недостига на умения като най-сериозния си проблем. Двете числа описват едно и също нещо от двата му края.

Междувременно парите идват. На 19 август Министерският съвет одобри до 180 милиона евро за иновативни компании и малки предприятия по инструмента JEREMIE, а решението беше обявено на следващия ден.

Заключение

Разликата между България и ЕС при изкуствения интелект не е технологична и не е предимно финансова. Тя започва по-рано, в момента, в който въпросът изобщо не се задава, и се държи от прекъснатото учене след двайсет и петата година. Първата стъпка към промяна не е покупка, а един час, отделен за оглед на собствените процеси.

Помагаме на български организации да направят точно тази първа стъпка - преглед на процесите и честен отговор кое се поддава на автоматизация и кое не. Услугите ни покриват одит, оценка на готовност, обучение на екипи и имплементация на специализирани AI автоматизации за всяка организация. Препоръчваме консултация при подготовка на проект по европейски инструмент, при планиране на обучение за екипа или преди първата покупка на софтуер с изкуствен интелект. [Свържете се с нас за консултация: academy@razvivai.se]