Задължения за прозрачност по AI Act: кой какво дължи
От 2 август 2026 година правилата за прозрачност по член 50 от европейския регламент за изкуствения интелект се прилагат, а националните органи и Службата по ИИ вече разполагат с правомощия да ги налагат. Осемнайсет дни по-късно въпросът вече не е кога, а кой какво дължи. Половината български фирми, които изобщо са обмисляли AI, посочват неяснотата около правните последици като пречка - тоест точно това, което вече е изяснено.

Кои задължения за прозрачност вече важат
Член 50 съдържа четири отделни задължения за прозрачност, а адресатът им се различава.
Първото е за доставчика: система, предназначена да общува пряко с хора, се проектира така, че човекът да разбира, че отсреща стои машина, освен ако това е очевидно от само себе си. Второто също е за доставчика: който предлага система, генерираща изкуствено аудио, изображение, видео или текст, маркира изходния резултат в машинно четим формат.
Третото и четвъртото са за внедрителя, тоест за организацията, която ползва системата. Който въвежда разпознаване на емоции или биометрично категоризиране, уведомява изложените на него лица. Който създава или преправя съдържание, представляващо дълбинна фалшификация, оповестява изкуствения му произход. Същото важи за публикуван AI текст по въпроси от обществен интерес, ако той не е минал през човешка редакция - уточнение, което засяга всяка редакция и всеки корпоративен блог.
Информацията се дава ясно и различимо най-късно при първото взаимодействие, не в общи условия, които никой не отваря.
Датата, която се цитира погрешно
В обращение е твърдението, че до 2 декември 2026 година има общ гратисен период. Това е вярно само в много тесни граници.
Четиримесечният преход идва от Регламент (ЕС) 2026/1744, обнародван на 24 юли 2026 година, и важи единствено за машинно четимото маркиране по член 50, параграф 2. Освен това обхваща само системи, пуснати на пазара преди 2 август 2026 година. Система, пусната на или след 2 август, няма отсрочка, а изискванията за оповестяване пред човека нямат отсрочка при никакви обстоятелства.
Тоест ако фирмата пуска чатбот днес, задължението да казва, че е чатбот, е в сила от днес.
Санкциите и правилото, което пази малката фирма
Нарушението на член 50 попада в член 99, параграф 4: до 15 милиона евро или до 3% от световния годишен оборот, като се прилага по-високата от двете стойности. За забранените практики таванът е 35 милиона евро или 7%, а за подаване на невярна информация към органите - 7,5 милиона евро или 1%.
Тук обаче стои подробност, която рядко влиза в заглавията. За малки и средни предприятия, включително стартиращи, член 99, параграф 6 обръща правилото: прилага се по-ниската от двете стойности. За българска фирма с оборот от два милиона евро таванът по член 50 е процентът от оборота, а не петнайсетте милиона, с които се плашат обикновено.
Числото не прави нарушението безобидно, но променя мащаба на риска и заслужава да се знае, преди да се вземе решение от страх.
Какво спира българските фирми според данните
Последната вълна на Евростат за използването на изкуствен интелект в предприятията с поне десет заети дава българска картина, различна от очакваната. Сред фирмите, които изобщо са обмисляли AI, неяснотата за правните последици е пречка за 50,29% - под средното за ЕС от 53,61%. Тоест правната несигурност у нас тежи, но не повече, отколкото другаде.
Отличаваме се на друго място. Твърде високата цена спира 55,68% от българските фирми при 38,37% средно за ЕС - разлика от близо седемнайсет пункта и най-рязката в целия набор. Липсата на експертиза посочват 72,69%, съвсем близо до европейските 70,31%. Пречката пред българската фирма не е законът, а сметката, и това е различен проблем с различно решение.
Остава един отворен въпрос. Към последната проверена информация от юни 2026 година България не е определила органи за надзор на пазара и за нотифициране по регламента, а срокът за това беше 2 август 2025 година. Правилата важат независимо от това, но пътят за сигнал и за тълкуване остава неясен.
Заключение
Задълженията по член 50 са къси, конкретни и вече действащи, а за малка фирма изпълнението им е въпрос на няколко изречения на видно място, не на проект. Скъпото не е спазването, а изчакването да се появи някой, който да обясни какво точно се иска.
Помагаме на български организации да преминат от обща тревога около регулацията към конкретен списък какво точно дължат по AI Act и какво не. Услугите ни покриват одит, оценка на готовност, обучение на екипи и имплементация на специализирани AI автоматизации за всяка организация. Препоръчваме консултация при пускане на чатбот, при публикуване на генерирано съдържание или при въвеждане на система за разпознаване на емоции. [Свържете се с нас за консултация: academy@razvivai.se]
Източници
Article 50: Transparency Obligations - EU Artificial Intelligence Act, август 2026
Transparency obligations under Article 50 of the AI Act - Европейска комисия, юли 2026
Изкуствен интелект в предприятията, набор isoc_eb_ai - Евростат, юни 2026
България все още няма надзор над високорисковите системи с изкуствен интелект - БТА, януари 2026
EU AI Act Update: Digital Omnibus Finalizes Compliance Changes - Orrick, юли 2026
EU AI Act Omnibus Agreement: Postponed Deadlines and Other Key Changes - Gibson Dunn, юли 2026
Този текст е създаден в съавторство с AI и е редактиран от екипа на РазвивAI се. Илюстрацията към публикацията е генерирана с AI.




Коментари