Кодекс за прозрачност: нула български подписали
Европейската комисия отчете широка подкрепа за доброволния кодекс за прозрачност на съдържанието, създадено с изкуствен интелект - около 190 организации от целия Съюз. Сред тях има литовски медии, унгарски браншови сдружения, румънска централна банка и гръцки издатели. Български организации в списъка няма нито една.

Какво е кодексът и какво не е
Този кодекс за прозрачност е инструмент по член 50 от Акта за изкуствения интелект - разпоредбата, която се прилага от 2 август 2026 година и вече е в сила. Той е разработен с участието на заинтересовани страни и предлага общ начин за изпълнение на задълженията за обозначаване на съдържание, създадено или променено с изкуствен интелект.
Обхватът е по-широк, отколкото изглежда на пръв поглед. Задълженията засягат не само компаниите, които разработват модели, но и всяка организация, която пуска навън генерирано съдържание - от рекламна агенция и издател до фирма с чатбот на сайта си или с автоматично озвучени видеа.
Съществено е какво кодексът не е. Подписването е доброволно и Комисията го заявява недвусмислено: неподписването не представлява нарушение на Акта. Няма и презумпция за съответствие, каквато дават хармонизираните стандарти - подписалият може да се позове на кодекса, за да докаже, че изпълнява изискванията, но самите задължения по член 50 остават правни независимо от подписа.
Кодекс за прозрачност: кой е на масата
По данни на Комисията подписалите са 82 по първия раздел - доставчиците на модели и системи - и 152 по втория, предназначен за внедрителите, тоест за организациите, които ползват чужди модели в своята дейност.
Първият раздел събира очакваните имена: Aleph Alpha, Anthropic, Black Forest Labs, Cohere, Google, Meta, Microsoft, Mistral, OpenAI, Synthesia. Вторият е по-показателен за темата, защото там стоят обикновени потребители на технологията - Getty Images, Iberdrola, Lenovo, Lufthansa, Fastweb, наред с медии и браншови сдружения от няколко държави в региона. Около половината от подписалите са малки и наскоро създадени компании, тоест участието не изисква размер на корпорация.
Единствената българска връзка не е фирма
Прегледът на двата раздела не открива българска организация. Уместно е едно уточнение, защото името подвежда: единственото попадение при търсене на „Bulgar" в списъка е италианската бижутерска къща Bulgari.
Българска връзка все пак има, но тя е лична, не корпоративна. Работна група 1 по кодекса се председателства от проф. Калина Бончева, изследовател в Университета в Шефилд и гостуващ старши изследовател в института GATE в София. Тоест българската експертиза участва в писането на правилата, докато българските организации не участват в приемането им.
Отсъствието трудно се обяснява с размер на пазара. Литва и Унгария са съизмерими с България по брой население, а в списъка присъстват и техни медии, и техни браншови организации. По-вероятното обяснение е, че разговорът просто не е стигнал дотук - нито през браншовите сдружения, нито през институциите.
Какво губи този, който не е на масата
Практическата полза от подписа е предвидимост. Организация, която следва общоприет начин на обозначаване, разчита на утвърден ориентир пред надзорния орган. Организация, която е избрала свой подход, ще трябва да обоснове неговата достатъчност самостоятелно, за всеки конкретен случай.
Следващата точка в календара е близка: двете работни групи по кодекса започват работа през септември. Те ще обменят добри практики и ще развиват техническото ниво на изискванията, включително обозначаването с водни знаци. Кой участва в тези разговори, определя доколко бъдещите изисквания ще пасват на неговия начин на работа.
Струва си и уговорката за трезвост: независими прочити отбелязват, че общоприети мерки за проверка още няма, разпознаването на генерирано съдържание е ненадеждно, а границата между дълбок фалшификат и обикновена редакция се преценява за всеки случай поотделно. Кодексът е ориентир в движение, не завършено решение.
Заключение
Списъкът с подписали не е класация и отсъствието от него не е нарушение. То обаче показва къде се води разговорът и кой го чува от първа ръка - а задълженията по член 50 вече текат както за присъстващите, така и за отсъстващите.
Помагаме на български организации да приведат обозначаването на съдържание с изкуствен интелект в съответствие с член 50, преди въпросът да дойде отвън. Услугите ни покриват одит, оценка на готовност, обучение на екипи и имплементация на специализирани AI автоматизации за всяка организация. Препоръчваме консултация при изготвяне на вътрешни правила за обозначаване на генерирано съдържание. [Свържете се с нас за консултация: academy@razvivai.se]
Източници
Strong backing for the Code of Practice on Transparency of AI-generated Content - Европейска комисия, юли 2026
EU Finalises Transparency Rules for AI-Generated Content - Paul Weiss, август 2026
Transparency obligations for AI-generated content: the Code of Practice - Reed Smith, юли 2026
The EU's AI Transparency Code of Practice, Explained - Tech Policy Press, юни 2026
Code of Practice on Transparency of AI-generated Content - ANCOM, юни 2026
Този текст е създаден в съавторство с AI и е редактиран от екипа на РазвивAI се. Илюстрацията към публикацията е генерирана с AI.




Коментари