Кодексът на ЕС за маркиране на AI съдържание: какво следва

1.06

време за четене: 4 мин.

На 2 август 2026 г. влиза в сила правило, което засяга всеки, който публикува съдържание, генерирано или модифицирано с AI - то трябва да е разпознаваемо като такова. Точно сега ЕС финализира Кодекса за маркиране и етикетиране на AI съдържание, който превръща абстрактния текст на AI Act в практически инструкции. За бизнесите въпросът вече не е дали, а как.

Какво е Кодексът за маркиране на AI съдържание

Кодексът е технически документ, който подкрепя прилагането на чл. 50 от AI Act - частта, която изисква прозрачност за съдържанието, създадено с изкуствен интелект. Самият закон беше приет миналата година. Кодексът превежда задълженията от текст в конкретни процедури.

Защо е необходим такъв документ? AI Act посочва, че AI съдържанието трябва да е разпознаваемо, но не казва как. Кодексът дава отговора - конкретни технически стандарти и процедури, върху които компании, регулатори и платформи могат да се синхронизират.

За контекст: AI Act е първият голям регулаторен акт за изкуствен интелект в света, приет от ЕС през 2024 г. Чл. 50 е частта, която третира конкретно прозрачността - правото на потребителя да знае кога взаимодейства с AI или гледа AI съдържание.

Финалната версия се очаква в началото на юни 2026 г. Самите задължения по чл. 50 влизат в сила на 2 август 2026 г.

Тук обаче има нюанс, който си струва да се запомни. Приетият на 7 май 2026 г. AI Act Omnibus добави 3-месечен гратисен период за доставчиците да внедрят техническите решения за маркиране - което отлага реалния срок за съответствие до 2 декември 2026 г. Законът се прилага от август, но компаниите имат до декември да са готови на практика.

Какви са двата слоя

Кодексът разграничава две роли с различни задължения.

Първа роля - доставчиците (тези, които правят AI системите). Те трябва да маркират изхода на моделите си в машинно-четим формат - метаданни и/или воден знак, които позволяват системите за откриване да разпознаят AI съдържанието автоматично. Това е „невидимият" слой - не виждаш етикета, но машината го вижда.

Втора роля - внедрителите (тези, които ползват AI за професионални цели). При тях задължението е за видим етикет в две специфични ситуации: deepfake съдържание (изображения, аудио или видео, в които някой изглежда да прави нещо, което всъщност не е правил) и текст, генериран от AI, по теми от обществен интерес.

Тоест простата схема е: машината знае винаги, човекът знае при deepfake и при публично значимо съдържание.

Пример за първия слой: чатбот, който генерира изображение - доставчикът вгражда невидим воден знак в самия файл, без потребителят да го забележи. Пример за втория: PR екип, който публикува прессъобщение, написано с помощта на AI, за решения на парламента - трябва да обозначи източника видимо за читателя.

Какво е „обществен интерес" и какво НЕ е

Тук е тънкият момент. „Теми от обществен интерес" - политика, обществени институции, здраве, безопасност, избори, голяма икономика - изискват ясен етикет, че текстът е генериран от AI. Развлекателно, лично или маркетингово съдържание - не задължително.

Това разграничение е намерено умишлено. Целта не е да се претовари всяко AI помагало с етикети, а да се пазят сферите, в които дезинформацията наранява най-много.

Има обаче и сив сектор. „Обществен интерес" не винаги е безспорно: статия за нова храна може да засяга здравето, а маркетинговата кампания на политическа партия засяга политиката. Прилагането ще научи компаниите къде да теглят линията.

Когато не си сигурен дали даден текст изисква етикет, по-сигурният избор е да го сложиш.

Какво значи за българския бизнес

Регулацията засяга всяка организация в България, която ползва AI за публикувано съдържание - не само големите медии или платформи.

Конкретно това означава три неща.

Първо, при използване на deepfake или съществено модифицирани медии етикетът е задължителен - дори за вътрешни кампании, ако излизат публично.

Второ, при текст по обществено значими теми частите, генерирани от AI, трябва да са обозначени. Това засяга PR екипи, фирмени блогове, обществени комуникации.

Трето, ако фирмата сама разработва или вгражда генеративен AI в продукт, тя получава ролята на „доставчик" - с по-широкия обхват на машинно-четимото маркиране.

Практично: фирмите могат да започнат с инвентар - кои процеси произвеждат AI съдържание, кой го одобрява, как ще се маркира. Този одит рядко отнема повече от няколко дни и поставя основата за всяко по-нататъшно решение. Това е работа, която се прави веднъж и спестява паника при наближаване на срока.

Отговорността не е само на тези, които публикуват - тя върви по цялата верига. Платформата, която предоставя инструмента, маркира. Редакторът, който публикува, етикетира. Подготовката е практическа: процеси, шаблони, инструменти за маркиране. Времето за нея е сега - не на 2 декември, когато гратисният период изтича.

Заключение

Етикетирането на AI съдържанието не решава всички проблеми с дезинформацията. Но връща един прост принцип - читателят има право да знае какъв е източникът.

В свят, в който машината пише с лекота на човек, разликата между „знам кой говори" и „не знам кой говори" става базова защита, не лукс.

Помагаме на български организации да се подготвят за новите задължения на AI Act - процеси за маркиране, етикетиране и съответствие с чл. 50 преди 2 август 2026 г. Услугите ни покриват одит, оценка на готовност, обучение на екипи и имплементация на специализирани AI автоматизации за всяка организация. Препоръчваме консултация при изграждане на план за съответствие. [Свържете се с нас за консултация: academy@razvivai.se]