Платен облак: 17,83% в България при 52,74% в ЕС

18.08

време за четене: 3 мин.

Обичайният прочит на българското изоставане в AI е през нагласите: не сме готови, не разбираме, не смеем. Данните на Евростат подсказват по-прозаична причина. Преди въпроса дали фирмата ще ползва AI стои друг, много по-скучен въпрос - върху какво ще го пусне. Голяма част от българските предприятия още не са отговорили на него.

Робот подава тежка машина на човек, който стои върху празен бетонен фундамент и няма къде да я сложи, докато в далечината други хора вече ползват същите машини върху готови високи платформи

Последното място в ЕС27

По данни за 2025 г. от изследването на Евростат за използването на информационни технологии в предприятията, 17,83% от българските предприятия с поне 10 заети купуват платени облачни услуги. Средното за Европейския съюз е 52,74%.

Това е последно място сред всичките 27 държави. Следващите отдолу са Гърция с 24,33%, Румъния с 24,94%, Словакия с 36,44% и Португалия с 38,71%, тоест разстоянието до предпоследния е близо 7 пункта. Изоставането не е гранично, а извън групата.

Втората половина на картината е по-неприятна от първата. През 2014 г. България е на 7,72% при 17,82% за Съюза, тоест разликата е около 10 пункта. За единайсет години България добавя около 10 пункта, а Съюзът около 35. Само между 2023 и 2025 г. България се движи от 17,50% на 17,83%, докато средното за Съюза скача от 45,32% на 52,74%.

Платен облак: изоставането не е само при малките фирми

Обичайното обяснение е, че малкият бизнес няма средства. Разрезът вътре в същия набор данни не го подкрепя. При българските предприятия с 10 до 49 заети платените облачни услуги стигат 14,70%, при тези с 50 до 249 заети - 30,13%, а при тези с над 250 заети - 49,12%.

Съответните средни стойности за Съюза са 49,30%, 66,78% и 84,67%. Разликата е около 35 пункта и при трите размерни класа. Голямата българска фирма изостава от европейската си съответка точно толкова, колкото и малката - тоест причината не е в размера на бюджета, а в нещо общо за икономиката.

Какво не казва числото

Показателят е тесен и това трябва да се знае, преди да се използва. Той обхваща само предприятия с поне 10 заети, тоест микрофирмите, които са мнозинството от българския бизнес, изобщо не влизат в съвкупността. Извън обхвата остават селското и горското стопанство, риболовът, добивната промишленост и финансовият сектор.

Освен това показателят брои платен облак и само него. Безплатните нива, личните акаунти и споделените абонаменти не се отчитат, така че реалното ползване е по-високо от измереното. Данните са двугодишни, последната налична година е 2025, а следващата вълна ще покаже дали застоят продължава. Числото описва плащане за инфраструктура, не техническа грамотност - и точно затова е полезно: плащането е решение на ръководството, а не въпрос на умения.

Какво следва за българския бизнес

Връзката с изкуствения интелект е пряка. По-рано отчетохме, че AI ползват 8,55% от българските предприятия при 19,95% в Съюза. Разглеждано само за себе си, това число изглежда като въпрос на осведоменост. Погледнато заедно с облачното, придобива друг смисъл: фирма без наета изчислителна мощност няма върху какво да пусне сериозен AI процес, дори когато иска и знае как.

Практическият ред оттук е обратен на очаквания. Първата стъпка не е избор на модел, а преместване на едно реално работещо нещо, например пощата, файловете или счетоводната система, върху услуга, за която се плаща и която някой поддържа. Втората е данните да престанат да живеят по локални дискове, защото всяка автоматизация започва с достъп до тях. Чак третата е AI.

Този ред има и защитна страна. Фирма, която мине първите две стъпки, придобива и нещо друго: дневници, права за достъп и възможност да покаже кой какво е правил. Това са същите неща, които после ще ѝ трябват при всяка сериозна проверка.

Заключение

Изоставането в ползването на AI не е самостоятелно явление, а последица от по-старо изоставане, което почти не се обсъжда. Докато четири пети от предприятията с над десет заети не плащат за облачна услуга, разговорът за изкуствен интелект в българската икономика започва от втория въпрос, а първият остава без отговор.

Помагаме на български фирми да подредят реда на стъпките към AI - от преместването на работещите системи до избора на инструменти, без да се прескача основата. Услугите ни покриват одит, оценка на готовност, обучение на екипи и имплементация на специализирани AI автоматизации за всяка организация. Препоръчваме консултация при планиране на първата сериозна автоматизация, когато данните още стоят по локални машини. [Свържете се с нас за консултация: academy@razvivai.se]