Право на обяснение: българско дело пред Съда на ЕС

18.08

време за четене: 3 мин.

От 2 август 2026 г. в Европейския съюз действа разпоредба, която задължава внедрителя на високорискова AI система да обясни на засегнатия човек как е било взето решението за него. Малко по-рано, още преди тя да заработи, български съд е попитал Съда на Европейския съюз какво точно означава тя. Отговорът още не е даден, а въпросите са седемнадесет.

Робот подава през масата на съдия затворена черна кутия, а съдията оставя настрани празен лист и посочва върху него мястото, където би трябвало да стои обяснението

Какво пита българският съд

Делото пред Съда на ЕС е заведено под номер C-806/24 и е образувано по преюдициално запитване от Софийски районен съд, постъпило на 25 ноември 2024 г. и обнародвано в Официален вестник на 24 февруари 2025 г. Спорът е между телекома Yettel и потребител, който оспорва начислени суми и твърди, че фактурирането е автоматизирано вземане на решение.

Въпросите обхващат три посоки. Първата е дали чл. 86 изобщо се прилага към потребителски договори и дали потребителят има право да узнае с какви елементи и параметри е генерирано решението. Втората е процесуална: може ли съдът да изиска от търговеца изходния код, алгоритъма и данните от черната кутия. Третата е дали човешката проверка на автоматизираното решение може да бъде извършена от съдия в реално производство. Запитването е сред първите в Европейския съюз по материална разпоредба от AI Act и идва от български съд.

Право на обяснение, което още няма предмет

Тук е частта, която обикновено се пропуска. Чл. 86 не попада в нито една отсрочка по чл. 113 и следователно се прилага от 2 август 2026 г. Същевременно текстът му дава право на обяснение само за високорискови системи по Приложение III, а задълженията за тези системи бяха отложени до 2 декември 2027 г. с Регламент (ЕС) 2026/1744, известен като Digital Omnibus, в сила от 27 юли 2026 г.

Двете неща не си противоречат, но заедно дават неудобен резултат. Правото на обяснение е формално приложимо, а на практика остава без предмет, защото предполага система, класифицирана като високорискова по режим, който още не е задействан. Отложено е Приложение III, а не самият чл. 86 - разликата е важна и се бърка често.

Заслужава уточнение и адресатът. Задължението пада върху внедрителя, тоест този, който използва системата спрямо човека, а не върху доставчика, който я е създал. За българска фирма това означава, че купеният отвън софтуер не прехвърля отговорността обратно към продавача му.

Защо въпросът за изходния код е тежкият

Искането съдът да получи алгоритъма и данните от черната кутия опира до баланс, който Съдът на ЕС тепърва ще прави. От едната страна стои правото на ефективни правни средства за защита. От другата стоят търговската тайна и практическата стойност на такова разкриване, защото изходният код на съвременна система рядко обяснява конкретно решение по разбираем начин.

Разпоредбата говори за ясни и смислени обяснения на ролята на системата и на основните елементи на решението, а не за предаване на технологията - и точно как се разграничават двете е сред нещата, които делото ще изясни.

Какво следва за фирмите днес

Практическият извод не изисква чакане до 2027 г. Всяка организация, която начислява, оценява или отказва автоматично, има смисъл да си отговори на три въпроса предварително. Кои от нейните процеси попадат в Приложение III и кои изобщо не са високорискови. Може ли днес да обясни на разбираем език как е стигнала до конкретна сума или отказ, без да разкрива нищо технологично. И пази ли достатъчно следи, за да го докаже след време.

Организация, която не може да обясни собственото си решение на клиента, ще има същия проблем и пред съда, независимо коя дата се окаже приложимата. Отделно от AI Act, право на човешка намеса и обяснение при изцяло автоматизирани решения съществува и по Общия регламент за защита на данните, а чл. 86 изрично се прилага само доколкото друго право не предвижда същото.

Заключение

Делото е висящо и по него няма нито решение, нито заключение на генералния адвокат. Стойността му за момента е в самата постановка: правото на обяснение е записано, приложимо е и все още няма върху какво да се приложи, а въпросът докъде стига то беше зададен от български съд преди повечето европейски.

Помагаме на български организации да опишат разбираемо собствените си автоматизирани решения и да преценят кои от тях попадат в обхвата на AI Act. Услугите ни покриват одит, оценка на готовност, обучение на екипи и имплементация на специализирани AI автоматизации за всяка организация. Препоръчваме консултация при автоматично начисляване, оценяване или отказ спрямо клиенти и кандидати. [Свържете се с нас за консултация: academy@razvivai.se]