Следи от езиков модел в 77% от статиите за 2025
Три независими изследователски екипа, с три различни метода и три различни корпуса, стигат до едно и също заключение за научната литература. Разминават се само в числото. Разминаването им обаче е по-поучително от съгласието, защото показва какво всъщност се мери.

Как се мери нещо, което никой не декларира
Нерецензирана чернова, подадена на 11 август 2026 г., анализира 1 194 287 англоезични статии от свободно достъпната част на PubMed Central за периода 2017-2025 г. Методът не търси признание за използване на инструмент, а лексикална следа.
Езиковите модели имат предпочитания към определени думи - „delves", „exacerbating", „invaluable" и подобни. Екипът проследява 379 такива характерни думи и мери как честотата им се отклонява от историческата норма. Проверката на метода минава през 100 хиляди симулирани документа с предварително известен дял, при които грешката остава под два процентни пункта.
Резултатът: 19% за 2023 г., 52% за 2024 г. и 77% за 2025 г. По раздели за 2025 г. най-висок е делът в дискусията, 78%, следван от резюмето с 68% и въведението с 63%; методологията и резултатите са най-ниско, съответно 54% и 58%.
Едно уточнение е задължително, защото няколко отразявания го изпуснаха. Числото 89% важи само за декември 2025 г., не за цялата година. Годишната стойност е 77% и точно тя е съпоставима с предходните години.
Три екипа, три числа, едно направление
Тук е най-силната част от историята. Находката на един екип е находка на един екип, независимо колко голяма е извадката. Затова тежи, че има и други.
Рецензирана статия в PNAS от 29 май 2026 г. с автор Kyle Siler от Университета на Торонто анализира 7,3 милиона статии от четирима големи издателя за периода 2020-2025 г., с речник от 228 думи. Оценката ѝ е 57% за 2025 г. при 12% за 2023 г.
Трети екип от Технологичния университет Нанянг подхожда съвсем различно - не с речник, а с обучен детектор. Неговата оценка е далеч по-ниска: 12,4% от статиите за 2025 г. съдържат поне един пасаж, класифициран като машинно написан.
Три числа между 12% и 77% не са противоречие, а три различни определения на един и същ въпрос. Речниковият метод хваща всяко влияние върху стила, включително изглаждане на едно изречение; детекторът търси цели пасажи. Първият мери докосване, третият - авторство.
Тези следи от езиков модел се броят по различни правила и затова дават различни числа. Самите автори са прозрачни за подвижността на собственото си число. По-ранната им работа даваше поне 13,5% за 2024 г. по резюмета, а новият метод вдига същата година до 31%. Тоест част от скока е методологична, а не само реална. Има и публикувано научно възражение срещу подхода на Siler в самото PNAS, заедно с отговор от него.
Защо следи от езиков модел не значат нарушение
Това е разграничението, което почти изцяло липсва в отразяванията, а е решаващо.
Използването на езиков модел за изглаждане на текста е изрично разрешено от големите издатели. Nature го класифицира като допустимо; Elsevier го позволява за подобряване на четимостта; общото изискване на редакторите е моделът да не бъде посочен като автор и употребата да се декларира.
Авторите на самото изследване отбелязват, че такива инструменти могат да намалят неравенството, като преодолеят езиковата бариера. За изследовател, чийто роден език не е английският, разликата между отхвърлен и приет ръкопис често е в езика, не в науката.
Методът мери лексикална следа, а не измама, и всяко тълкуване на 77% като дял на нечестните статии е грешно. Какво точно от тези 77% е превод, какво е изглаждане на граматика и какво е генерирана проза, това измерване не различава и не претендира да различава.
Какво следва за хората, които четат научни текстове
За всеки, който ползва научна литература в работата си, изводът е практичен. Стилистичната гладкост престава да бъде признак за качество. Текст, който се чете леко и звучи авторитетно, вече не носи информация за това колко внимателно е направено изследването зад него.
Тежестта се измества върху проверимите неща: размер на извадката, метод, достъпност на данните, дали има рецензия. Точно тези раздели - методология и резултати - показват и най-нисък дял машинна следа, което не е случайно. Числата и процедурите се пишат по-трудно от разказа около тях.
Заключение
Езиковият модел вече е част от писането на науката и това няма да се върне назад. Полезната реакция не е да се търси кой е ползвал инструмент, а да се чете това, което инструментът не може да произведе - данните под текста.
Помагаме на български организации и екипи да четат изследвания и доклади критично, вместо да се доверяват на гладкия текст. Услугите ни покриват одит, оценка на готовност, обучение на екипи и имплементация на специализирани AI автоматизации за всяка организация. Препоръчваме консултация при изграждане на вътрешни правила за работа с AI при подготовка на документи и анализи. [Свържете се с нас за консултация: academy@razvivai.se]
Източници
Most biomedical publications show signs of LLM-assisted writing - arXiv, 11 август 2026
Staggering share of biomedical papers shows signs of AI use - Nature, 20 август 2026
Marker words reveal sharp rise of AI in biomedical writing - Phys.org, 24 август 2026
Kyle Siler, PNAS 123(22) - метаданни в Crossref, 29 май 2026
Delving into LLM-assisted writing in biomedical publications - Science Advances, 4 юли 2025
Политика за генеративен AI при подготовка на ръкописи - Elsevier, 2026
Препоръки за авторството и приноса на изкуствен интелект - ICMJE, 2026
Този текст е създаден в съавторство с AI и е редактиран от екипа на РазвивAI се. Илюстрацията към публикацията е генерирана с AI.




Коментари