Център за данни: 9000 MW заявки и спорът зад тях

3.08

време за четене: 4 мин.

Близо 9000 мегавата заявки за центрове за данни лежат в чекмеджетата на българския системен оператор. Това е повече от пиковата зимна консумация на цялата страна. Числото е реално. Проектите зад него - не всички.

Хуманоиден робот държи празна папка пред огромно табло с надпис 9000 мегавата, докато техник до него сочи към един-единствен включен сървърен шкаф.

Числото и откъде идва

Към края на май 2026 г. Електроенергийният системен оператор е получил заявки за присъединяване и заявени инвестиционни намерения за центрове за данни с обща мощност близо 9000 мегавата. За 3710 мегавата от тях вече са издадени становища с условията за присъединяване към преносната мрежа. Данните са оповестени от Кирил Георгиев, изпълнителен директор на ЕСО, и по-късно повторени публично от Никола Газдов, председател на АПСТЕ и член на борда на SolarPower Europe.

Географията е концентрирана: Пловдив с 2610 мегавата, Варна с 1650, Бургас с 1360 и София с 920 мегавата. Интерес има и към Монтана, Плевен, Русе, Горна Оряховица, Шумен и Стара Загора.

Съпоставката дава мащаба: пиковата зимна консумация на България е между 7500 и 8000 мегавата, а през пролетта пада до малко над 3000. Едно число от този порядък не се появява случайно.

Тук е същинският въпрос: проектът заявка ли е?

Никола Газдов е категоричен, че „поне половината от тях са реални проекти". Камен Георгиев, изпълнителен директор на Новател, чете същата таблица по обратния начин. Той описва заявките като спекулативно резервиране на мощност и оценява, че много от тези проекти вероятно никога няма да се материализират.

Аритметиката му е конкретна. Изграждането на сграда и инфраструктура струва около 10 млн. евро на мегават, плюс още 20 млн. евро на мегават за IT оборудване, сървъри и мрежи. Само реализирането на вече одобрените около 4000 мегавата означава инвестиция от порядъка на 120 млрд. евро. Според него такъв обем е нереалистичен не само за България, а за цяла Югоизточна Европа.

Двамата не спорят за числата. Спорят какво означават те.

Полезно е разграничението между три неща, които в публикациите се смесват. Заявката за присъединяване е искане към оператора и струва сравнително малко. Меморандумът е намерение без обвързване. Договорът за присъединяване е ангажимент с пари зад него. Не е измама - при ограничен ресурс мястото в опашката има стойност дори когато проектът не тръгне.

Какво е потвърдено и какво остава на хартия

От целия обем засега само малка част има подпис зад себе си. През май 2026 г. Томислав Дончев обяви, че България има три договорени меморандума за изграждане на центрове за данни. Най-напреднали са преговорите с германската Schwarz Digits, следвана от още една голяма германска компания и една много голяма американска. По неговата оценка два от трите проекта са реалистични за изпълнение.

Меморандумът също не е строителство. Но между 9000 мегавата заявки и три меморандума има разстояние, което си струва да се държи пред очите.

Международният контекст обяснява защо интересът е реален дори когато конкретните проекти не са: по данни на Международната агенция по енергетика потреблението на центрове за данни расте бързо и операторите търсят места с достъпна мрежа.

Какво остава за региона, ако център за данни дойде

Публичният спор се води изцяло в мегавати. Другата половина от сметката почти не се появява.

Един център за данни не е фабрика. Работните места, които създава при експлоатация, са относително малко на единица инвестиция - оператори на съоръжението, поддръжка, охрана, енергетици, мрежови специалисти. Строителната фаза е трудоемка, но временна. Мегаватите не са работни места и никой от участниците в дискусията досега не е представил публично проверима оценка колко хора биха работили в един такъв обект в Пловдив или Варна.

Същото важи за данъчния ефект и за уменията. Каква част от приходите остава в България при глобален оператор, какъв е ефектът върху местните бюджети, и откъде ще дойдат хората със знания за инфраструктура на центрове за данни - тези въпроси не се задават публично.

Какво остава непотвърдено

Отвън няма как да се каже кои заявки са сериозни - публично достъпната информация не позволява да се провери кой стои зад отделните искания.

Не е потвърдено и дали мрежата може да поеме дори одобрената част без нови мощности.

Наблюдаваме шаблон, който вече сме виждали при вълните от заявки за фотоволтаици и батерии: първо идва обемът на намеренията, после реалността отсява. Разликата е, че този път числото е достатъчно голямо, за да влезе в енергийното планиране на държавата преди отсяването да е приключило.

Заключение

Спорът между Газдов и Георгиев е полезен не защото единият е прав, а защото показва колко различно се четат едни и същи числа в зависимост от това какво се брои. Заявката не е проект, становището не е договор, а мегаватът не е работно място - и докато публичната дискусия се води само в мегавати, най-важната част от сметката остава непопълнена.

Помагаме на български организации и общини да разчитат технологичните новини по същество - да отделят обявеното намерение от поетия ангажимент. Услугите ни покриват одит, оценка на готовност, обучение на екипи и имплементация на специализирани AI автоматизации за всяка организация. Препоръчваме консултация, когато предстои решение за инвестиция или партньорство в областта на AI инфраструктурата и е нужна независима оценка на числата. [Свържете се с нас за консултация: academy@razvivai.se]