AI през личен акаунт: 29,8% в държавната администрация

5.09

време за четене: 3 мин.

Институтът по публична администрация допита 5 475 служители за отношението им към изкуствения интелект. Числото, което си струва да се задържи, не е колко от тях ползват AI, а как. Мнозинството от ползващите минават през собствения си акаунт, а не през осигурен от институцията.

Служителка работи на свое малко устройство в скута си под бюрото, а до нея стои изключен служебен робот, когото никой не е включил, докато колега отзад минава и ѝ хвърля бърз поглед

Какво показва проучването

Данните са от анкета между 19 юни и 17 юли 2026 г. и се отнасят за държавната администрация. По данни на института 18,1% от служителите ползват AI редовно или ограничено, при 12,3% в предходното издание. Желанието за работа с такива инструменти расте по-бързо от употребата: от 44,7% на 56,6%.

Важната уговорка идва от самия доклад: съпоставката е между две независими проучвания, а не проследяване на едни и същи хора във времето.

Разрезът по достъп е по-показателен от общия дял. 29,8% работят през личен акаунт без институционално одобрение, а само 11,7% имат достъп, осигурен от институцията. Към това се добавят 46,8%, които изобщо нямат достъп до такива инструменти, и 15,1%, които не могат да преценят какъв е статутът на достъпа им. Тоест неяснотата е горе-долу колкото и официално осигуреният достъп.

Защо личен акаунт се появява сам

Механизмът не е български и не е признак на недисциплинираност.

Когато служителят има задача, за която инструментът очевидно помага, а институцията не е предоставила нито инструмент, нито правило, остава единственият достъпен път. Изследване на Съвместния изследователски център на Европейската комисия описва същото на европейско равнище: около 30% от ръководителите в публичния сектор вече ползват генеративен AI, а 44% планират да го въведат. Самият доклад на института се позовава на него точно за прехода към лични акаунти при липса на официално решение.

Забраната без алтернатива не намалява употребата, а само я изважда от полезрението. Разликата между двата случая не е в това дали инструментът се ползва, а дали организацията знае къде отиват данните ѝ.

Тук е и същинският риск. Служебен документ, поставен в лична услуга, напуска контрола на организацията, без това да е регистрирано никъде. При администрацията става дума за данни на граждани, при фирмите за договори, оферти и лични данни на служители.

Какво значи това за задълженията по Акта за ИИ

Осведомеността расте, но действията изостават, и разликата между двете е голяма.

По данни на института осведомеността за Акта за ИИ се вдига от 12,5% на 21,8%, а преминалите обучение от 14,6% на 23,2%. Конкретните стъпки обаче остават под 12%: 9,7% съобщават за вътрешен преглед, 9,9% за определено отговорно лице и 11,1% за предприети стъпки към съответствие.

Задълженията по регламента текат по график, независимо от това дали организацията е започнала. Разликата между „знаем за него" и „направили сме нещо" е точно тази, която проверка установява за един следобед.

Какво може да се направи

Изводите важат еднакво за общинска дирекция и за фирма с двайсет души.

Първо, установете какво реално се ползва, преди да пишете правила. Анонимно допитване от пет въпроса дава по-вярна картина от заповед и е единственият начин сенчестата употреба да излезе наяве без наказание.

Второ, осигурете официален път, дори скромен. Един одобрен инструмент с ясни граници измества десет лични акаунта. Обратното не е вярно: правило без осигурен инструмент произвежда точно тези 29,8%.

Трето, разделете задачите по чувствителност на данните. Обобщаване на публичен текст и обработка на лични данни не искат едно и също решение, а смесването им води или до излишна забрана, или до излишен риск.

Четвърто, запишете кой отговаря. Определеното отговорно лице е и първото, което всяка проверка по регламента търси.

Заключение

Числата на института описват не липса на интерес, а липса на осигурен път: желанието расте по-бързо от достъпа, а разликата изтича към личните акаунти. Организацията, която не даде официален инструмент, не остава без AI, а само без представа къде отиват данните ѝ.

Помагаме на български организации да въведат AI по официален път, вместо да го оставят в личните акаунти на служителите. Услугите ни покриват одит, оценка на готовност, обучение на екипи и имплементация на специализирани AI автоматизации за всяка организация. Препоръчваме консултация при изготвяне на вътрешни правила и при подготовка за задълженията по Акта за ИИ. [Свържете се с нас за консултация: academy@razvivai.se]