Закон за изкуствения интелект: какво има в проекта

29.09

време за четене: 4 мин.

На 24 септември в Народното събрание постъпи проект със сигнатура 52-654-01-151, внесен от десет народни представители. Ден по-късно той беше разпределен по комисии. Текстът не преразказва европейския регламент, а урежда онова, което регламентът нарочно оставя на държавите.

Учителка в класна стая държи ученическа тетрадка и сочи с пръст към робот, който е написал оценка на дъската, но не и обяснение към нея, а учениците на първия чин гледат към празното място под оценката

Какво е внесено и от кого

Проектът носи заглавие „Законопроект за използването и развитието на изкуствения интелект" и е постъпил във Втората сесия на 52-ото Народно събрание. Вносители са Божидар Божанов, Александър Симидчиев, Елисавета Белобрадова, Стела Николова, Александра Стеркова, Ивайло Мирчев, Чило Попов, Надежда Йорданова, Джипо Джипов и Атанас Славов. Разпределението по комисии е с разпореждане на председателя от 25 септември.

Това е важното уточнение в самото начало: внесен проект не е действащо право. Предстоят обсъждане в комисии, първо гласуване, срок за предложения и второ гласуване. Нищо от изброеното по-долу не поражда задължения днес. Практическата стойност на текста в този момент е друга - той показва накъде върви националната уредба и кои органи се готвят да получат правомощия.

Защо закон за изкуствения интелект е нужен след Регламента

Въпросът е основателен, защото Регламент (ЕС) 2024/1689 се прилага пряко и не се въвежда с национален закон. Отговорът е в онова, което регламентът не урежда сам: кой в дадена държава установява нарушенията, кой издава наказателните постановления и какви са размерите на санкциите. Точно тази част стои в проекта. Затова национален закон за изкуствения интелект не преповтаря европейския текст, а попълва оставените в него празни места.

Разпределението на контрола е между няколко вече съществуващи органа, а не в нова агенция. Министърът на иновациите и дигиталната трансформация поема част от нарушенията по регламента и неправомерното използване на предоставени изчислителни ресурси. Комисията за регулиране на съобщенията поема друга част заедно със забраните по проекта. Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност" отговаря за неизпълнение на задължение към много големи онлайн платформи, а Комисията за защита на личните данни - за отделна забрана в текста. Наказателните постановления се издават от министъра, от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията или от председателя на агенцията, всеки в своята част.

Санкциите и кой ги налага

Размерите се различават съществено според това кой е нарушителят. За оператор на много голяма онлайн платформа, който не изпълни задължението си по проекта, имуществената санкция е от около 511 хиляди до около 2,56 милиона евро. За останалите лица при същото задължение обхватът е от около 5100 до около 102 хиляди евро.

По-интересна за обикновената организация е друга разпоредба. Санкция от около 5100 до около 25 600 евро се предвижда при нарушаване на изискването за оценка на въздействието върху основните права по член 27 от регламента, както и на правото на обяснение при вземане на индивидуални решения по член 86. Тоест проектът поставя обяснимостта на автоматичното решение наравно със самата оценка на риска, а не я третира като добра практика. За другите нарушения, за които няма изрично предвидена санкция, обхватът е от около 2600 до около 15 300 евро.

Училището, пътищата и сроковете

Най-осезаемата част от проекта не е в санкциите, а в измененията на отделни закони. В Закона за предучилищното и училищното образование се предвижда, че при използване на системи с изкуствен интелект в процеса на оценяване задължително се предоставят подробни обяснения за причините за съответната оценка. Създава се и основание за повишаване на квалификацията на учителите и директорите, както и система на министерството, която подпомага педагогическите специалисти при адаптиране на учебно съдържание и изготвяне на индивидуални учебни планове. Колко присъстваща е технологията в класната стая още преди всякаква уредба, показва по-ранна наша новина за дела на учениците, които вече я ползват.

Останалите изменения очертават обхвата. Публикации от публично финансирани научни изследвания да могат да се ползват безплатно за обучение на отворени модели с общо предназначение. В Закона за киберсигурност да влезе информация за използването на такива системи при действия, довели до инцидент. Министерският съвет да определи с наредба реда, условията и зоните за експериментални автономни превозни средства. Към централизираната платформа за обществени поръчки да се изгради система, подпомагаща изготвянето и проверката на документацията.

Сроковете са събрани накрая и са еднакви: шест месеца от обнародването за правилника за прилагане, за стратегията за изкуствения интелект, за обновените секторни стратегически документи, за държавния образователен стандарт и за единния помощен център.

Заключение

Внесеният текст отговаря на въпроса, който европейският регламент оставя отворен: кой в България ще проверява, ще санкционира и с какви размери. Дали ще стигне до приемане в този вид, е отделен въпрос и зависи от комисиите. За организациите смисълът днес е подготвителен, а не задължаващ - най-вече по двете линии, които проектът извежда напред, оценката на въздействието и обяснимостта на решението.

Помагаме на български организации да се подготвят за националната уредба на изкуствения интелект - оценка на въздействието, обяснимост на автоматичните решения и вътрешни правила. Услугите ни покриват одит, оценка на готовност, обучение на екипи и имплементация на специализирани AI автоматизации за всяка организация. Препоръчваме консултация при използване на автоматични решения спрямо хора, в подбор, оценяване или обслужване. [Свържете се с нас за консултация: academy@razvivai.se]