Надзорен орган по AI Act: България още няма

3.08

време за четене: 4 мин.

От 2 август 2026 г. надзорните и санкционните правомощия по Регламент (ЕС) 2024/1689 са задействани. В България обаче няма определен орган за надзор на пазара и няма определен нотифициращ орган. Правилата важат, но липсва адресат.

Хуманоиден робот стои търпеливо пред гише в празна административна зала, а столът от другата страна на плота е обърнат с гръб и никой не седи на него.

Какво точно липсва

По-ранна наша новина покри европейския календар: какво влиза в сила на 2 август, кое се отмества за 2 декември 2027 и какво промени Digital Omnibus. Тук темата е друга и е изцяло българска.

Регламентът изисква от всяка държава членка две неща, които често се смесват в едно. Първото е орган за надзор на пазара - институцията, която проверява дали системите на пазара отговарят на изискванията, разглежда сигнали и налага санкции. Второто е нотифициращ орган - институцията, която оценява, определя и следи органите за оценяване на съответствието. Срокът и за двете изтече на 2 август 2026 г.

Проследяването на националното изпълнение, поддържано от Future of Life Institute и обновено на 17 юни 2026 г., поставя България в графата на държавите с неясен статус със следната формулировка, в превод: „Органите за надзор на пазара и нотифициращите органи още не са назначени."

Няма второ тълкуване на това изречение.

Решението, което се бърка с назначаване на надзорен орган

България има прието решение по AI Act и то редовно се цитира като доказателство, че страната е свършила работата си. Решение на Министерския съвет 398 от 18 юни 2025 г. определя седем национални органа по защита на основните права: Омбудсман, Централна избирателна комисия, Комисия за защита от дискриминация, Комисия за защита на личните данни, Комисия за защита на потребителите, Държавна агенция за закрила на детето и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда".

Решението е на основание член 77, параграф 2 от регламента. Тоест то покрива органите, които следят за основните права във връзка с високорисковите системи, и нищо повече.

То не определя орган за надзор на пазара и не определя нотифициращ орган. Това са различни функции, в различни членове, със съвсем различни правомощия. Единственият завършен елемент от българското изпълнение често се представя като целия пъзел.

Разликата между намерение и действие

Министерството на електронното управление отговори писмено на запитване по Закона за достъп до обществена информация в началото на януари 2026 г. Отговорът заслужава да се прочете дословно:

„МЕУ посочва, че е изготвило проект на решение на Министерския съвет за определяне на национален нотифициращ орган по Акта за ИИ, като се предвижда тази функция да бъде възложена на Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация". Проектът обаче все още не е внесен за разглеждане и приемане от Министерския съвет."

Проектът съществува. Не е внесен. Между тези две изречения се побира разликата между намерение и действие.

По същия въпрос министерството добави: „Кои органи ще осъществяват реалния надзор и как ще бъдат разпределени правомощията между тях към момента не е определено." Посоченият срок за изработване на националната нормативна рамка беше март 2026 г.

Отделно от изпълнителната власт, законопроект за използването и развитието на изкуствения интелект беше внесен в Народното събрание на 8 октомври 2025 г. Той предвиждаше секторен модел на надзор с участието на КФН, БНБ, ИА „Медицински надзор", ИАЛ, КЗЛД и ДАНС, както и санкции до около 2,56 млн. евро. Този модел не е в сила: проверката на официалните канали на Народното събрание не показва приет закон по темата.

Защо това не освобождава Вашата фирма

Тук стои същинският въпрос за читателя.

Регламентът е регламент, не директива. Той има пряко действие във всяка държава членка и не изисква национален закон, за да породи задължения. Липсата на назначен надзорен орган не спира часовника - тя само променя кой ще почука на вратата и кога.

Практическият ефект е обратен на интуитивния. Преди назначаването фирмата има задължения, но няма къде да отиде за тълкуване, няма национална практика, по която да се ориентира, и няма орган, който да потвърди, че прочитът ѝ е правилен. След назначаването правилата няма да станат по-строги - просто ще станат приложими на място, вероятно с натрупано изоставане, което ще трябва да се навакса бързо.

Отговорността беше на фирмата и преди, и след назначаването. Единственото, което липсва, е събеседникът.

Затова разумната стъпка е фирмата да си отговори сама на въпросите, които държавата още не е подредила. Кои системи ползва и в какъв контекст. Дали някоя от тях попада в обхвата на забраните, които вече се прилагат. Дали задълженията за прозрачност по член 50 са покрити. Дали има документация, която да покаже пред орган, който все още не е назначен.

Заключение

Регулацията не чака институционалната готовност. От 2 август 2026 г. надзорните правомощия по AI Act са задействани в целия Съюз, а България все още няма надзорен орган, който да ги упражнява. Държава, която закъснява с назначенията, не намалява тежестта върху бизнеса си - тя просто я оставя без обяснение.

Помагаме на български организации да разберат възможностите и рисковете пред своите дружества в среда, в която правилата вече текат, а институционалната рамка още се сглобява. Услугите ни покриват одит, оценка на готовност, обучение на екипи и имплементация на специализирани AI автоматизации за всяка организация. Препоръчваме консултация, когато няма национален орган, към когото да се отправи въпросът за тълкуване, а решението за внедряване не може да чака. [Свържете се с нас за консултация: academy@razvivai.se]