AI бие средния студент, но не влиза в челните 10%

18.08

време за четене: 3 мин.

Пет широко ползвани AI системи бяха пуснати през реалните тестове и изпит на университетски курс по програмиране. Резултатите са по-високи от средното за курса и по-ниски от най-добрите. Разликата между двете граници описва точно къде днес свършва полезността на автоматичното решение.

В светла аудитория робот подава на преподавателка изписан лист с готово решение, тя сочи с пръст едно място в него и чака обяснение, а роботът застива, докато студентка на задния ред вече вдига ръка

Какво показва изпитът срещу средния студент

Изследователи от Университета в Тарту дадоха на ChatGPT-5.2, DeepSeek-V3, Gemini 2.5 Flash, Claude Sonnet 4.5 и M365 Copilot задачите от курса по обектно-ориентирано програмиране с Java за първокурсници, без промяна и без превод.

На финалния изпит от 33 точки ChatGPT постига 31,01, Claude 30,95, Gemini 30,73, DeepSeek 29,5 и Copilot 29,49, при среден резултат на курса 26,9 и медиана 27,33. За сравнение, при същото изследване година по-рано ChatGPT е получил 23,82 точки. Скокът за дванайсет месеца е над седем точки, но авторите отбелязват изрично, че нито един от инструментите не достига челните 10%.

Кои грешки се повтарят при всички системи

Слабите места са концептуални и се повтарят с обезпокоителна еднаквост. Курсът е от най-големите в университета, с между 270 и 330 записани годишно, тоест задачите са минали през достатъчно хора, за да е стабилно сравнението.

Всички пет системи без изключение твърдят погрешно, че интерфейсите в Java не могат да съдържат константи. Всички освен Gemini твърдят, че ключовата дума за абстрактност не може да се използва в интерфейс. Единствените въпроси, получили нула точки от всички инструменти, са свързани с разчитане на изображения. Йерархията на класовете, която миналата година беше слабо място, тази година е решена почти безгрешно, тоест напредъкът е реален, но неравномерен и не покрива концептуалната част.

Какво собственият абстракт на статията премълчава

Резюмето на статията твърди, че всички оценени системи са получили по-високи резултати от средния студент. Таблиците показват друго: на втория програмистки тест Claude постига 10,67 точки при среден резултат 13,39, тоест остава под курса.

Самите автори се коригират в тялото на текста, където пише „всички освен Claude", а причината е дребна и показателна: един пропуснат ред за внасяне на библиотека прави решението несглобяемо и то получава нула. Останалите ограничения авторите изброяват честно.

Всяка задача е дадена по веднъж, без преформулиране и без последващи въпроси, тоест измерена е базовата, а не най-добрата възможна работа. Използвани са безплатните версии на четири от петте системи и настройките по подразбиране. Оценява един човек, преподавателят на курса. Дата на достъп до моделите в статията липсва, което прави резултата трудно повторим.

Защо естонският има значение и за българските учащи

Задачите са дадени на естонски, без превод, и точно това прави изследването приложимо тук. Естонският е малък език с далеч по-малко обучителни данни от английския, а системите се справят с него на нивото на добър курсист. Заключението, което засяга пряко всеки български студент, е че езиковата бариера вече не е защита срещу автоматично решаване на домашно.

Българската картина допълва това от другата страна. Проучване на БАСКОМ и Министерството на образованието и науката, представено през юни 2026, показва, че сред 10 038 анкетирани ученици от 63 участващи училища 94,7 на сто ползват изкуствен интелект за учене, а само 6,5 на сто посочват училището като мястото, където са се научили как. Докладът изрично уточнява, че извадката не е представителна за страната, тоест числата описват участващите училища, не всички.

Дори с тази уговорка разстоянието между двете числа е достатъчно голямо, за да значи нещо: инструментът вече е в ръцете на учащите, а обучението как да се ползва идва отвсякъде другаде, но не и от класната стая.

Заключение

Изкуственият интелект вече минава изпита по програмиране по-добре от средния учащ, но остава извън челото и греши систематично точно там, където се проверява разбиране, а не изпълнение. Практическата поука за преподаватели и за самите учащи е една: стойността се измества от това дали кодът работи, към това дали човекът може да обясни защо работи.

Помагаме на български учащи и преподаватели да ползват изкуствен интелект така, че той да ускорява разбирането, а не да го замества. Услугите ни покриват одит, оценка на готовност, обучение на екипи и имплементация на специализирани AI автоматизации за всяка организация. Препоръчваме консултация при изграждане на форми на оценяване, устойчиви на автоматично решаване. [Свържете се с нас за консултация: academy@razvivai.se]